Как да познаем заболяването страхова невроза при децата и възрастните, кои са неговите симптоми.
Без да могат да дадат конкретно обяснение, лекарите заключават, че симптоми на страхова невроза се срещат и при децата.
Най-често става дума за вътрешно усещане за това, че нещо може да окаже негативно въздействие върху живота и здравето им. Страхът в много случаи не е предизвикан от конкретно събитие, а се корени в самата детска психика. В други може да се зароди като последваща реакция към травматизираща ситуация – автомобилна катастрофа, ухапване от куче, сериозно падане.
Лечение на страх при деца
Страхът при децата обикновено е нормална реакция, но ако е прекомерен и необоснован, може да е признак на тревожно разстройство. В тези случаи е необходимо лечение, което включва психотерапия и при нужда медикаменти. Психотерапията помага на детето да разбере и овладее страховете си. Използват се техники като когнитивно-поведенческа терапия, игрова терапия, разговорна терапия. Важно е и обучение на родителите как да реагират адекватно. При тежки случаи може да се приложат и лекарства като антидепресанти и анксиолитици, но само за кратко и под стриктен контрол.
Независимо от това как се появила обаче, страховата невроза трудно се преодолява от децата, ако за това не се положат специални грижи.
Едно от най-честите проявления при децата е страхът да останат сами, без значение дали става въпрос за оставане сами в стаята, в детската градина или при игра на двора. Основното е, че тези деца непрестанно търсят контакт с родителите си, най-често с майка си.
В такива случаи трябва да се подходи много внимателно и да се търси мек и възможно най-малко стресиращ метод за преодоляване на болезнената привързаност у децата.
Симптоми на страховата невроза при децата
Страховата невроза при децата има различни проявления, които сериозно засягат емоционалното и поведенческо развитие на детето.
1. Страх да останат сами
Това е един от най-често срещаните симптоми. Детето изпитва силен стрес, когато трябва да остане само дори за кратко в стаята или в двора. То постоянно търси физическата близост и присъствието на родител, обикновено на майката. Привързаността е толкова силна, че детето изпада в паника при раздяла. Този страх от самота се наблюдава и в детска градина или училище, когато детето трябва да се раздели с родителя.
2. Проблеми със съня, нощни страхове и кошмари
Децата със страхова невроза често изпитват затруднения да заспят поради нощни страхове от тъмнината, чудовища и други въображаеми заплахи. Те се събуждат през нощта, плачейки от кошмари и търсят успокоение при родителите си. Сънят им е неспокоен и прекъсван.
3. Страх от тъмнината и въображаеми същества
Много от децата се страхуват от тъмнината и си представят различни чудовища, духове и заплахи, които я обитават. Този страх ги кара да избягват да остават сами в тъмна стая и да търсят нощна светлина или компанията на възрастен.
4. Специфични фобии
Фобиите от определени неща или ситуации са много чести – страх от кучета, паяци, змии, височини, асансьор, самолет, гръмотевици. Детето реагира с паника, отказва да се доближи до обекта на страха си и проявява избягващо поведение.
5. Панически атаки
Паническите атаки са внезапни пристъпи на интензивен, парализиращ страх, съпроводен с учестен пулс, задух, страх от смъртта или загуба на контрол. Те продължават обикновено няколко минути, но оставят детето силно разтревожено.
6. Хронична тревожност
Децата са постоянно притеснени, очакват нещо лошо да се случи, трудно се успокояват. Тревожността е повишена в различни ситуации.
7. Психосоматични симптоми
Чести стомашни болки, главоболие, болки в гърба, които нямат явна физическа причина, а са израз на емоционален дистрес.
8. Регресивно поведение
При по-малки деца може да се наблюдава връщане към по-ранно развитие – смучене на пръсти, говорене на бебешки език, заекване. Това е опит да се възвърнат към сигурността на бебето.
Ранното разпознаване на тези симптоми е важно, за да може детето да получи необходимата подкрепа и да се предотвратят по-нататъшни проблеми в развитието.
Когато става дума вече не за малко дете, а за тийнейджър в пубертета, честа форма на проява на страхова невроза е уплах от промяната в телосложението. Малко деца очакват, че толкова бързо ще пораснат и ще съзреят физически, затова особено важно е те да бъдат предварително подготвени от родители си за очакващите ги промени.
Независимо от това, на каква възраст е детето обаче, трябва да се търси най-правилният подход към изграждането на спокойна домашна атмосфера от една страна, и самоувереност и сигурност у подрастващите, от друга.
Страховата невроза според Фройд, що се отнася до симптомите на възрастните.
За първи път терминът „страхова невроза” се въвежда в психиатрията от Зигмунд Фройд. С него той наименова особена форма на поведение, при която човек изпада в състояние на паника, съпътствана от силен уплах, в някои случаи тахикардия или друг род вегетативна проява като треперене на крайниците, изпотяване, световъртеж.
Според съвременниците на Фройд, а и според самия него, това състояние се появява като резултат от наличието на сексуална възбуда, която не е намерила адекватното задоволяване.
При силно полово влечение, което остава нереализирано за дълъг период от време, в организма се наблюдава натрупването на напрежение, необяснима и неконтролируема възбуда и панически страх.
Именно с този първоизточник и последващи признаци Фройд първоначално обвързва понятието „страхова невроза”.
С течение на времето това разбиране губи своята актуалност и в науката остава да фигурира само използваният от австрийския учен термин. Под страхова невроза обаче вече се възприема появата на форми на страх и паника, които не са предизвикани от конкретни събития.
Според медицински лица, случаите на проява на паническо разстройство, както още в наши дни се нарича страховата невроза, значително зачестяват в последно време.
Те обаче все още отстъпват по честота на проява от натрапливостите и фобиите.
Успокояващото в случая е, че заболяването лесно се диагностицира, защото самият пациент е в състояние да изрече диагнозата си.
При по-леките форми пристъпите на страх изчезват без необходимостта от чужда намеса в рамките на няколко дни. Когато обаче става дума за тежка форма на заболяването, необходимо е да се потърси компетентно мнение и да се пристъпи към подходящо лечение. Най-добре е за такова лечение да се използват билките (например Демир бозан), но има и други начини: терапевтичен (чрез убеждение), медикаментозен (чрез силни лекарства) и др.
Психогенната кашлица при децата
Психогенната или нервната кашлица е често срещан проблем при децата. Тя представлява суха, дразнеща кашлица без видими физически причини.
Появява се в резултат на повишено ниво на стрес, тревожност или емоционални конфликти в живота на детето. Може да е начин за привличане на внимание или израз на подтиснато напрежение.
За правилното лечение на психогенната кашлица е важно:
- Да не се обръща специално внимание на самата кашлица. Така тя няма да се затвърди като навик за привличане на внимание.
- Да се идентифицират източниците на стрес и да се работи за тяхното отстраняване или намаляване. Това може да включва промени в семейната среда, училището, дейностите на детето.
- Да се приложат техники за релаксация като дълбоко дишане, визуализация, йога, които помагат на детето да овладее стреса и тревожността.
- При наличие на по-сериозни емоционални или поведенчески проблеми, да се потърси консултация с детски психолог и психотерапия.
- Физическите упражнения, спорта и дихателните техники също могат да помогнат за подобряване на дишането и преодоляване на кашлицата.
При правилно и навременно лечение, психогенната кашлица обикновено отшумява за 1-2 седмици. Важно е проблемът да се вземе на сериозно и да не се оставя детето само да се справя с него.
Често срещани неврологични проблеми при децата:
- Тензионното главоболие е най-разпространеният вид главоболие при децата. Причинява се от стрес, умора, напрежение в мускулите на шията и главата. Характеризира се с тъпа, сковаваща, двустранна болка с умерена интензивност.
- Мигрената се проявява с пристъпи на пулсираща, обикновено едностранна болка в главата, често придружена от гадене, повръщане, световъртеж. Причинява се от разширяване и свиване на кръвоносните съдове в мозъка.
- Епилепсията е хронично заболяване, характеризиращо се с пристъпи и временна промяна в мозъчната функция. Пристъпите варират от леки до тежки със загуба на съзнание и конвулсии.
- Детската церебрална парализа е състояние, засягащо движението и мускулния тонус. Причинява се от увреждане на развиващия се мозък при раждането или скоро след това.
- Тиковете са внезапни, повтарящи се движения или звуци, които детето не може да контролира. Засегнати могат да бъдат лицеви мускули, рамене, ръце.
- Речевите и езиковите нарушения включват затруднения в говора, езика, четенето, писането.
- Хиперактивността и дефицитът на внимание се характеризират с импулсивност, отвличане на вниманието, затруднена концентрация.
При тези симптоми е препоръчителна консултация с детски невролог за преглед и лечение. Много от проблемите може да се коригират успешно.
Техники за справяне със стреса при децата:
1. Дълбоко и бавно дишане
Когато детето усети напрежение, може да се научи да прави следните стъпки:
- Да застане или седне удобно, с изправен гръб
- Да поеме бавно въздух през носа, като брои до 4
- Да задържи дъха си за 2 бройки
- Бавно да издиша през устата, като брои до 6
- Да повтори 5-10 пъти, докато се успокои
2. Физически упражнения и спорт
Редовните упражнения помагат чрез:
- Отвеждане на натрупаното напрежение по здравословен начин
- Повишаване на ендорфините, които подобряват настроението
- Подобряване на съня и концентрацията
Подходящи са спортове като бягане, плуване, танци, отборни игри.
3. Слушане на успокояваща музика
Музиката въздейства пряко върху мозъка и нервната система. Подходящи жанрове са класическа музика, спокоен джаз, ню ейдж. Детето може да слуша по 15-20 минути на ден.
4. Рисуване и други творчески занимания
Творческите занимания дават възможност за изразяване на емоции по конструктивен начин. Детето може да рисува, да се занимава с приложни изкуства, музика и др.
5. Игри за въображението
Игрите позволяват на детето да избяга в свой фантазен свят, където контролира случващото се. Подходящи са игри с кукли, приключенски игри.
6. Разговор с родител
Важно е родителят да изслуша проблема на детето със съчувствие, без да го съди. Така то ще се почувства разбрано и ще намери изход от ситуацията.
7. Приятелства и общуване
Приятелите осигуряват емоционална подкрепа, с което намаляват стреса. В общуването детето се фокусира върху приятни неща вместо върху проблема.
8. Техники за медитация и релаксация
Чрез дишането и вътрешната концентрация, медитацията успокоява тялото и ума. Подходящи са прогресивна релаксация, визуализация, йога.
9. Положително мислене
Фокусирането върху положителното намалява стреса и тревожността. Детето може да си повтаря успокояващи фрази и да се насърчава сам?.